Нека да се потопим в чудния свят на провинциална Африка,

Уганда: села, магьосници и детски жертвоприношения

Нека да се потопим в чудния свят на провинциална Африка, където по надлезите се разхождат крави, на манекените им рисуват blackface, а от детска кръв се варят отвари.

Потегляме от столицата Кампала с нейните гета и се насочваме към град Джинджа.

Предполагали ли са в миналото кравите, че ще ги накарат да минават по пасарелки?!

Търговски център край пътя.

Така почти наподобява пространството край пътищата на Уганда.

Безбройните пазари.

Продават се или евтини китайски артикули, или плодове и зеленчуци.

Селски пътища.

А ето и самите села:

Типична къща, площта е към 15 кв. м. – просто четири тухлени стени и от горната страна ламаринен покрив.

Уганда е страната с максимален приръст на популацията. Всяка жена ражда приблизително по 5,6 деца (средният индикатор за света е 2,4). Стига се и до удивителни върхове. Четиридесетгодишната Мариам Набатанзи от село на север от Кампала е родила 44 деца, от които 38 са оживели. Но апропо напълно неотдавна разбрах, че такива красиви индикатори може да се употребяват, с цел да се подлъгват туристите.

Респективно Уганда е най-младата страна в света. Средната възраст на популацията е едвам 14,8 години.

Селски пазар.

Магьосниците и шаманите в Уганда са уважавани, само че в същото време от тях мнозина се опасяват. От една страна доста хора употребяват техните услуги, а въпреки това магьосничеството се приравнява на потребление на физическа мощ. Затова, когато заподозрат някого в магьосничество, с лекост може да бъде погубен. И съдейки по локалните вести, убийството нормално се прави от навалица – очевидно поради боязън, че елементарен човек не би се справил самичък с магьосника.

За помощ към шаманите се обръщат даже и високопоставени политици. Например спикерът на Народното събрание на Уганда Ребека Кадага евентуално си е сътрудничела с шамана Дамиан Акузе. След което той я обвинил, че не е платила магьоснически услуги на стойност от 200 милиона шилинга – това е съвсем 55 000 $ и даже е подал искова молба в съда. В нея той твърдял, че точно неговата магическа мощ, която Кадага употребила от 1990 година, са я довели до властта. След подаването на правосъдната рекламация, в дома на Акузе нахлули последователи на Кадаги, извлекли знахаря на открито и ги изгонили от селото.

Угандийското магьосничество има и своята мрачна страна – детските жертвоприношения. Ако ритуалните убийства на петли и кози не оказват помощ, шаманът от време на време споделя, че не би било неприятно да се употребява детенце. Счита се, че такава „ чиста “ жертва води до най-хубавия резултат. Между другото от позиция на магьосника - белезите, пиърсинга и други сходни неща по тялото вършат индивида „ мръсен “. И доста африкански родители вършат белези на децата си, с цел да ги защитят от смахнатите магьосници.

Самото жертвоприношение протича по следния метод: на към момента живото дете се ампутира някоя част от тялото. Разбира се, след такава процедура, доста малко деца оживяват. Шаманите събират кръв, с цел да я смесят с трева и да създадат от нея запарка. Понякога с детето „ освещават “ дома. За задачата – живо или мъртво, цяло или разчленено, то се погребва под фундамента на къщата. Като цяло се смята, че сходна жертва е на благосъстояние и преуспяване. Някои от богатите поданици на Уганда смятат, че с цел да станат членове на Народното събрание, наложително би трябвало да убият дете. Така че ръцете на угандийските депутати са изцапани с кръв в директния смисъл на думата. Хората имат вяра, че ритуалът по убийството на дете усилва магическата мощ на шамана. Това е обаян кръг: колкото повече убийства има записани на своята сметка, толкоз е по-богат и влиятелен е шаманът. В резултат към него се обръщат от ден на ден угандийци и биват убити още повече деца.

Между другото от всичко това страдат и „ естествените “ знахари, които не вършат нищо повече от това да варят билки и които не принасят никого в жертва. В съзнанието на народа те също почнали да се отъждествяват с магьосниците и по тази причина и те от време на време стават жертва на ликвидиране.

Твърди се, че в Уганда годишно изчезват към 3000 деца. Много от тях евентуално са били принесени в жертва.

Джинджа е вторият по величина индустриален център на Уганда, ситуиран на брега на езерото Виктория, навръх мястото, където води началото си река Нил. Тук се създава стомана, захар, бира и палмово масло. Освен това в Джинджа се строи цех на локалната компания Kiira, която създава рейсове, електробуси, електрически автомобили и даже е демонстрирала идея за рейс на слънчеви акумулатори. Статусът си на град Джинджа е получила неотдавна, през юли 2020 година, само че към този момент е съумяла да се побратими с китайския град Шънян. Така че не би било по никакъв начин учудващо, в случай че скоро китайците налеят пари в новия цех.

Но тук китайците към този момент са изпреварени от индийците! Някога в Джинджа е живеела една от най-големите индийски общности в Африка. В началото те пристигнали тук, с цел да търгуват и да строят железопътна линия, а след края на Първата международна война отглеждали захарна тръстика по крайбрежията на Нил. Говори се, че край изворите на Нил, напълно покрай Джинджа, бил разпилян част от праха на убития през 1948 година Махатма Ганди.

В началото на 70-те години на предишния век целият бизнес в града принадлежат на индийците. През 1971 година на власт в Уганда идва диктаторът Иди Амин. Само след година ръководство той заповядва от страната да се изгонят всички азиатци. Много от индийците емигрирали в развитите страни.

През 80-те години, след бягството на Амин, някои индийци почнали да се завръщат в Уганда, само че надалеч не всички създали това. Много от къщите на индийците към момента стоят празни. Оцелели са даже и техните храмове.

Всичко това са изоставени домове на индийци. А множеството от комерсиалните компании в Джинджа и до през днешния ден са благосъстоятелност на индийци – както колосите на промишлеността, по този начин и дребните магазинчета.

За разлика от столицата Кампала, в Джинджа има тротоари. В последна сметка най-малко техните остатъци.

Политически афиш край надпис 'No posters'.

На работното място основното е комфортът.

На някои от манекените патриотичните угандийци са нарисували blackface, тъй като по никакъв начин не е правилно да се стои посред Африка с бяло лице.

Поща.

В огромните градове на Уганда на всички места има реклама на Airtel Money – това е индийска електронна платежна система. Очевидно делото на индийците продължава да живее освен в локалния бизнес. Местните карат индийски мотоциклети и употребяват индийски мобилни приложения.

Блясък от сбирката „ Пролет-лято 95 “.

Улична храна.

Прясното мляко се продава в торбички.

Няма никакви ограничавания за продажбата на алкохол. Той се продава и на сергиите. Виждат се бутилките със популярния джин Uganda Waragi. Между другото можете да видите алокохол да се продава и в торбички, въпреки управляващите да се пробват да се преборят с това.

Улично ателие.

Нил. Макар че тук реката се назовава Виктория-Нил, а „ естественият “ Нил стартира надалеч на север, край суданския Хартум.

От названието излиза наяве, че Виктория-Нил изтича от езерото Виктория и се влива в езерото Алберт. След езерото Алберт – може да ви удиви, само че това към този момент е река Алберт-Нил. На територията на Уганда няма други сектори на най-великата африканска река.

Виктория-Нил има доста прагове и водопади.

Рафингът при започване на река Нил се смята за един от най-хубавите в света: тук има прагове от всички 6 категории на трудност. Но в случай че опитът ви не е огромен, има огромен риск да попаднете в някоя угандийска болница.